И борбата с вредителите е напът да се дигитализира. Някои от най-новите технологии вече са впрегнати в създаването нов тип смарт система за мониторинг и превенция на мишки, плъхове, хлебарки и други натрапници. Става дума за изкуствения интелект (AI), Интернет на нещата (IoT) и облачните системи.
Ще разкажем за тяхната роля в пест контрола и как вече трансформират индустрията. Статията е дело на Preventa.bg – водеща компания в борбата с вредителите у нас, която следи всички новости в сферата.
IoT мониторинг
Едно от най-големите предизвикателства в борбата с гризачи, хлебарки, дървеници и други вредители е откриването и идентифицирането им. Натрапниците могат да останат незабелязани с месеци, защото са дребни и умеят да се крият.
А дори и да забележите някои от тях (например дървениците), може да не обърнете внимание или да пренебрегнете случката. Малко хора знаят как изглежда креватната дървеница. Именно тук идват на помощ IoT капаните.
Те не са капани в същинския смисъл на думата – и слава богу! Защото традиционните капани трябва редовно да бъдат проверявани, почиствани, зареждани, което е досадно, неприятно и отнема немалко време.
IoT капаните са системи за автоматизиран мониторинг в реално време. Снабдени са със сензори или камери (или и двете), които засичат вредители, а някои и разпознават конкретния вид.
Поставят се на места, където има риск от поява на мишки, плъхове или хлебарки например и при поява на такива, изпращат сигнал до собственика на помещението или пест контрол оператора в реално време. Разбира се, за целта устройството трябва да е свързано към мрежа – чрез WiFi, Ethernet, мобилна връзка или LPWAN протокол.
AI на лов за вредители
Много видове IoT капани използват изкуствен интелект (AI) за обработка на събраните данни и идентифициране на вида вредител.
Но AI има редица други приложения в пест контрола и извън IoT мониторинга. Може например да анализира изображения от камери за видеонаблюдение, използвани и за контрол на вредители. Използва се и за прогнозиране на появата на вредители на базата на климатични и поведенчески модели.
В най-съвременните пест контрол системи обаче IoT и AI работят заедно. IoT капаните събират суровите данни – движение, изображения, видео, температурни промени – и ги изпращат към облачна платформа. Там изкуственият интелект поема щафетата: анализира данните и определя вида на вредителя. При потвърдена активност системата автоматично уведомява оператора и може дори да препоръча конкретни мерки за справяне с проблема.
Ролята на облачните системи в борбата с вредителите
Облачните системи са важна част от модерния смарт пест контрол, макар и не задължителна.
Когато даден сензор или камера засече активност, информацията може да бъде изпратена в облак, където се съхранява и обработва автоматично. Основното предимство на този вид системи е, че позволяват съхраняването и обработка на данни от множество локации на едно място. Това е особено полезно за големи фабрики, вериги магазини и болници, където се изисква непрекъснат мониторинг за вредители.
–
Макар все още да не са навлезли на българския пазар, подобни смарт пест контрол системи вече се използват и предлагат от иновативни международни компании като Rentokil, основно в индустриална среда.
Макар новите технологии да навлизат във всички сфери с бързи темпове, в борбата с вредителите традиционните методи и човешкият фактор остават незаменими. И в двата случая целта е една – да има навременна реакция и по-ефективен пест контрол.